Видове изолация за къща

Топлинните загуби на една къща през външните стени могат да достигнат до 31%, а ако се добавят и загубите през прозорците дори 36%. През фасадата може да излязат 2/3 от топлината на жилището. Външната топлоизолация представлява топлоизолационен материал с необходима дебелина за изолиране на всички стоманобетонни елементи на сградата, през които може да изтича топлина. Освен материала, който ще изберете за топлоизолатор, в сандвичевата многопластова конструкция можете да намерите и тънкослойната мазилка, която освен декоративните си функции защитава топлоизолацията, зидарията и сградата от дъжд, сняг и други атмосферни влияния. Останалите материали – грунд, лепило за лепене и шпакловка, армировъчна мрежа и дюбели са помощни, но все пак имат важно значение за изграждането на топлоизолационната система.

Всички те трябва много десетилетия напред да са „добър екип“ – да се разширяват и свиват еднакво, за да няма пропукване в някой от тях, да имат максимално висока адхезия един към друг и в резултат на всичко това системата да е устойчива на натоварване и атмосферни влияния. Качествената и добре положена топлоизолационна система балансира температурата вътре в помещенията, без значение дали е зима или лято. С правилната топлоизолация на фасадата, предпазвате сградата и сградните елементи от слънчевата радиация. Така вътрешните елементи на конструкцията няма да се деформират във времето под въздействие на слънчевите лъчи.

Най-важните свойства, които е нужно да гледате да притежава материала за топлозиолация са:

– Топлоизолационни качества ( коефициент на топлопроводимост)

– Паропропускливост (съпротивление на паропреминаване)

– Устойчивост във времето 

– Горимост (клас на горимост)

Експандираният пенополистирол (EPS) – произвежда се от стирол, пентан и вода. EPS е познат също така и като стиропор. Той е най-използваният и доказал се във времето топлоизолационен материал на добра цена. Спада към класа на трудногоримите материали. Предлаганите продукти са оформени като плочи с различни размери – до 100 см на ширина и 250 см на дължина, при дебелини от 1 см до 60 см. Топчесто-зърнестата структура на EPS изолациите, позволява „дишането” на стената и предотвратява появата на конденз и мухъл. Леки са, полагат се изключително лесно и могат да се режат, ако е нужно.

Материалът може да се използва и при вентилируеми окачени фасади (линк към статията). Експандираният полистирол гори трудно, но при горене изпуска токсични газове и затова не се използва за вътрешна изолация. Недостатъците му са топенето при по-висока температура и не защитава от инфрачервени лъчи. Не трябва да се поставя на местата, на които има връзка стена-покрив, както и между гредите на покрива, защото не е еластичен. Не е подходящ за поставяне на цокли, както и на места с повишен риск от пожар.

 Съществува и графитно обогатен EPS, който е сив на цвят. Нарича се още Неопор. Чрез вграждането на графитени молекули в структурата на полимера се подобряват значително топлоизолационните и шумоизолационните свойства на обикновения EPS. Графитът добавя и радиационна устойчивост на материала и така ултравиолетовите и UV лъчите не могат да влизат в сградата. В резултат използването на неопор в топлоизолацията на сградата, енергийната ефективност се повишава с около 70 %.

 Екструдиран пенополистирол (XPS) – този материал е по-известен като Фибран. Произвежда се отново от стирол, пентан и вода, но топченцата са в пъти по-ситни. Произвежда се с дебелини: 20-100 мм. и не е труден за монтаж. Идеален е за места с висока влага като цокъла на къщата, тъй като не абсорбира никаква влага. XPS е удароустойчив, но с най-висок коефициент на топлопроводимост и има почти нулева паропропускливост заради ситната си структура. Затова възпрепятства създаването на добър микроклимат в сградата. Освен това спада в графата на лесно горимите материали и в склонните към деформация материали, под пряка слънчева светлина.

 

Полиуретанова пяна – използва се под формата на полиуретановата пяна, която се полага директно чрез изливане или напръскване. Това позволява да са запълват всякакви фуги и кухини, което е невъзможно с другите топлоизолации. Можете да използвате полиуретановата пяна и за фасадни сандвич панели. Друг плюс е, че спада към трудногоримите материали. Няма фуги и е безшевен, монтажът става наистина лесно и бързо. Но като минус може да се каже, че методът с този материал дава неравна основа, затова е нужно да се скрие с фасадни плоскости като HPL или други. Също така под въздействието на директна слънчева светлина полиуретановата пяна старее – напуква се и се разрушава.

Каменна вата – произвежда се от базалт, варовик, доломир и боксит. Скалите се разтопяват при температура около 1500 градуса. Като естествен скален материал, каменната вата е екологично чиста и негорима. Влакнестата структура дава идеална звукоизолация. Няма никакъв процент на горимост и дава отлични резултати при водопропускливост. Можете да я използвате както при контактни фасади, така и при вентилируемите. Полага се лесно, но е нужно да пазите ръцете си.

Формата на каменната вата е меки и твърди плочи, рула или въжета. За фасадна изолация се ползват меките плочи. С каменната вата ще имате много по-ниски сметки за ток, както през зимата, така и през лятото. Тя не променя нивото си на работа в течение на времето и има много дълъг експлоатационен живот. Въпреки отличните си резултати като топло, звуко, горимо и хидроизолатор тя е и добър паропропускливовател, тъй като позволява на стените да „дишат“ и наслоената влажност в стаите да премине през стените без проблем. EPS материалът е в 30-40 пъти по-слаб на това свойство. Тя не е единствено подходяща да се ползва при цокли. Добре е да се полага между 8 и 10 см. от нея и да се завършва с минерална или силиконова мазилка.

Така можете да сте сигурни, че ще запазите максимално топлината у дома си, ще се изолирате максимално от шум, огън и вода. Единствения недостатък на каменната вата е по-скъпата и цена на фона на останалите изолационни материали.

Стъклена вата – изработва се от пясък и рециклирано стъкло. Мoжете да я намерите като панели, рула, въжета и течност чрез впръскване. Последният метод работи много добре върху фуги, неравности, ъгълчета и различни кухини. Разликата с каменната вата, е че заради стъклото, устойчивостта срещу удър е по-ниска, както и е по-малко еластична.

Термопанели – лесен и бърз начин за топлоизолация на дома ви. Термопанелите могат да се състоят от SIP панели, с OSB и вата или пяна между тях. Може също да са и VIP панели, които са известни още като вакуумни изолационни панели. Те са с осем пъти по-добра изолационна сила от минералната вата, но са едва 20 мм дебели и покрити с алуминиево фолио. Залепят се на стената, шпаклова се и се покрива с екстериорния материал.

Като хидроизолация е хубаво да обработите фасадата с хидрофобни съединения. Това е безцветен пласт, който не е никак дебел, но върши отлична работа. Водата и влагата няма как да навлизат в стените, фасадата ще се почиства по-добре и заради непропускваемите материали със сигурност ще допринесе за топлоизолацията на вътрешното пространство. Материалът, от който се правят хидрофобните материали са силикон, силиций, течно стъкло или кварцов пясък с химически добавки. Филмът, който се образува пропуска водните пари, оставя фасадата да диша и е устойчив на замръзване и дъждовна вада. Полагането на недишаща изолация на сградата причинява това, което може да се нарече “ефект на пластмасовата торба” – стените могат да се покрият с конденз от непропуснатите изпарения, а в помещенията ви да се образува влага и мухъл.